И такааа....
.....Имало едно време, през девет планини, та под десетата една пещераааа..а в пещерата чудна работа, някой киха. А то там се опнал един змей и киха защото беше ходил да търси в Долината на вятъра перо от феникс и малко поизстина от 350-те вятъра които лудуваха там.А перото му бе страшно необходимо, защото беше обещал чудна история на една самодива, която незнайно от къде се появи в един с нищо неразличаващ се от другите на вид ден. А змеят нямаше и да разбере че самодивата е на прага на дълбоката му пещера, ако тя не беше дръпнала заспалия гаргойл до входа при което съответно той извряца "Ауч!!" и отлетя сърдито да си бере лайкучки за да си наложи опашката.Ехото от вика му се понесе навътре из пещерата като вземаше стремително завоите и накрая се намъкна в кабинета на змея, където той тъкмо разсъждаваше върху нещо си и се кокореше в тавана. "Ауч!!..уч..уч...чуй..уч" така му каза ехото и змеят безкрайно почуден от необичайното явление се надигна и се затътри в домашните си чехли към входа на пещерата.
Не щеш ли, когато стигна 3-то ниво 6-ти завой той дочу нещо странно. Някакъв особен звук. Когато наближи още малко входа на уютната си пещера змея за своя голяма изненада констатира, че отвън очевидно някой си тананика весела мелодийка. "Странна работа" помисли си змея."Кой ли пък ще се е примъкнал чак тук в планините накрай света? Нали уж има наоколо такива полета с драки, Долината на вятъра е наблизо,а и табелите с предупредителните надписи са си там" помисли си притеснен.Табелите всъщност гласяха "Пъзи съ-лоуш Змией!!?" и "Моля не газете тревата!" .Първата беше неговата гордост, наплескана артистично с червена боя през един от моментите, в който си мислеше да става художник.Даже в долният десен ъгъл имаше мъничък, крив подпис.А другата беше тайничко задигнал и донесъл от едно чуждо кралство и седеше леко накриво пред една лехичка с вече неидентифицируеми растения.Явно останки от ботанически експеримент преди години.
И така, нашият змей предпазливо пристъпи последните метри към огрения от следобедното слънце вход на своята бърлога.Той учтиво подаде нос и избоботи:
- Да моля, кого търсите?
И в следващия миг се сети, че е голям лош змей и се опита да замаже положението като повиши тон:
- РРРррррР , кой смее да пристъпва във владенията на ....Кхъкхъ! Хлъц!
Тук нашият герой се закашля и задави, защото се опита да пусне малко заплашителен дим, а той му раздразни гърлото и му залютя на очите.
- Кхакха!Апчхи!
Продължи да се дави нещастният змей и в същият момент усети как някой го потупва по гърба и му казва с мелодичен глас:
- Е, де!Е, де! Искаш ли малко водица?
Той се обърна към звука и за момент светлината го заслепи, та видя само един светъл силует който беше протегнал ръка нагоре към него.Когато примигна няколко пъти и избърса сълзите от очите си змеят се ококори от изненада!Какво да види?На един от камъните край входа беше приседнала самодива!Веднага си личеше по хм, вероятно някога бялата, но сега изподрана и изцапана дрешка, поувехналото венче от горски цветя в косите и ...очите...змеят чак приседна назад.Такива дълбоки очи той за пръв път виждаше.А те го гледаха някак хем тъжно, хем любопитно-весело изпод надигнатите леко вежди.
-Как си?- попита го тя
-Аз..хм...апчхи!..Добре добре...- смутолеви той докато оглеждаше прашните и боси крака и изподраните й ръце.
В следващият миг явно се сети за обноските си и запелтечи:
-Аз, такова, извинявай, Змей се казвам, приятно ми е! - и подаде лапа, а самодивата се усмихна и смело протегна ръчица.Той се опита да я стисне много внимателно, но явно все пак някоя драскотина се обади, защото в очите насреща му, който го изучаваха изотдолу, се мярна болка.
-Извинявай!- подскочи като ужилен змеят и пусна ръката й.
-Нищо, не се тревожи.- усмихна се отново тя.
Поседяха замалко така двамата кокорейки се един срещу друг.Той, приседнал на прашната пътека, а тя качена на камъка. Изведнъж змеят отново подскочи.
-Боже, какъв домакин съм аз?Сигурно си ужасно уморена? И как въобще се добра до тук?И от къде си? А как мина през полето от тръни?И ..ии..-боботенето му стихна под леката и усмивка.После тя се засмя и надигна малко една вежда, явно забелязала нещо зад него. Змеят се обърна и видя гаргойла, който се мъкнеше обратно с кошничка прясно набрани планински цветя и билки.
-Ох, бедната ми стара опашка!-жалваше се гаргойла под нос- Тези млади момичета нямат никаква култура в днешно време!А като бях млад, ех какви принцеси имахме тогава, какви дами!
Змеят го погледа погледа, па се пресегна и дръпна кошничката из ръцете му и малко силничко я пусна в краката на самодивата като част от цветчетата се разпиляха по стъпалата й.
-Хеей! - изврещя старият пазач.
-Шшшшт!- изпуфка му с половин уста змеят, като даже не обърна внимание как кълбенце дим обви гаргойлът от което последният се закашля и сърдито се връцна обратно като си мърмореше нещо за "проклети фусти" и "ще видят те друг път лайкучки на крал Фредерик на сватбата".
Змеят и самодивата през това време се взряха в разпилените цветя и той я попита тихо:
-Ще влезеш ли на чаша чай?
Тя кимна леко и събра цветенцата в кошничката.Погледна за миг залязващото слънце, което се беше разляло пурпурно в далечината и после последва силуета на змея, който се очертаваше на отблясъците на факлата, която той запали, за да си светят в притъмняващата пещера.
За нейна голяма изненада тъкмо на първият завой, където започваше спускането надолу в една ниша на стената нещо проблясна , отразило последният лъч на слънцето.Затаила дъх тя се приведе и там в красиво оформена миниатюрна градинка от камъни и ситен пясък , на една още по-миниатюрна пейчица разположена под малко дръвче лежеше малък , блестящ камък, голям може би колкото сълза и с подобна форма.Озърна се към силуета на змея който спокойно се отдалечаваше надолу като си мърмореше нещо за "бялата рокля от кралството на феите,даам може би ще стане" и "за 15 минути ще стоплим водичка, да отмие умората".В този миг слънцето окончателно се скри,но учудена самодивата видя че камъкът продължи да свети с перлен блясък.За момент се замисли нещо, а после се поусмихна и побърза да догни патравата сянка на змея.Той се пообърна леко и заговорнически и пошушна:
-Имам страхотни сандвичи!Искаш ли да хапнем с чая?
После , изглежда приел мълчанието й за съгласие протегна лапа към нея,а тя я пое и двамата заслизаха по широките вити коридори.
Горе, пред входа на пещерата, на камъка седеше старият гаргойл и мрънкаше:
- А,сега де, а сега!Отиде ни спокойствието и шаха в тихите вечери и пасиансите в сряда, и въобще накъде върви света?...
А над него, и високо над планината изневиделица се появи една мека перлена светлинка, която странно наподобяваше сълза....
