Постинг
01.10.2007 21:25 -
Елегия за дъжд
Когато се прибра в къщи, нощта беше разперила крилете си на сърдито птиче и светкавиците прорязваха начесто хоризонта.С натежали нозе се изтътрузи до входната врата и отръсквайки капките от себе си отключи.Полекичка се вмъкна в антрето и по навик щракна ключа за лампата.Няма ток.Няколко пъти опита копчето, но резултатът си беше същия.Въздъхна и се повлече опипом из празната къща.Намери в кухнята в шкафа полуизгоряло парче свещ и след известно ровичкане из чекмеджетата успя да докопа кибрит.Втората клечка изсъска и се взриви с ярък както му се стори пламък пред него.Доближи огънчето до фитила на свещта и то лакомо захапа обгорелия край.Трепкащата светлина веднага го успокои.Гърмът на светкавиците някак си му се стори вече незначителен.За присмех веднага изтрещя мълния, която накара прозорците да се разтреперят и сърцето му да подскочи стреснато.Тази беше близо, помисли си той.Зашляпа из смълчаната къща и се помъкна по стълбите ,проклинайки стърчащите ръбове на мебелите.След кратка борба със забравените сенки на старите дрехи в скрина измъкна някакви одеала и намъкнал меки домашни чехли се притътра по стълбата към тавана.Вратата изскърца като позабравена реплика от стар филм и сенките на свещта се размятаха из кривите ъгли.Ха,толкова странни неща събираме с времето.Непотребните, скучаещи вещи се трупат забравени из разни кътчета на домовете ни и в нощи като тази оживяват за свое си , потайно битие.Боже...това е стария люлеещ се стол на баба...а това,прашасал съндък ,който изгъргори докато студените му пръсти надигнаха капака.Избледнели фотографии присвиха очи от внезапната светлина и се опитаха да изглеждат невинно."На морето 1926г" гласеше прашния гръб на една от тях.Някакви шашнати дечица се опитваха да са миловидни отпред.Порови малко по надолу и откри поразпаднали се книги и снопче писма.Една от книгите гласеше "Отглеждане на северен Рисак в стопанства от юга"..Странна работа..а снопчето избелели писма се разпиля из целият съндък, когато се опита да измъкне някое.С блед,наклонен и тънък почерк в него бе написано"Мили вуйчо,тукъ времето е прекрасно и азъ и децата се чувствуваме добре.Надявъм се, че..." Подхвана следващото.."...и когато дойдете при мен ще съм най-щастливият човек на света..."...и " твой любящ те съпруг..." не се чете...захлопна бавно капака на съндъка и за миг, приседнал на пети се заслуша в тропането на дъжда...После се надигна и примъкна някакъв стар дюшек близо до осветеното от светкавиците пространство под капандурата.Пусна товара си на земята и кихна от праха.После постла одеалата и поставяйки свещничето наблизо се зарови между тях....Монотонното тропане да капките по керемидите го унесе полека и той се отпусна в ласкавите обятия на съня...За миг се побори на границата между будното и отвъдното, но умореното му тяло сякаш заплува и го отнесе нататък...
Поете, това е много хубав разказ без начло и без край. Дори безкрай! :) Много е дълбок и проникновен, пък и е така чувствено написан, че дори си го представям. Почти е обемен, 3D. Има и няколко подлинии, в които сякаш се вмъкват разсъжденията на Човека, които всъщност са самия му живот, както и всичко това, което му се случва в такива безтокови гръмотевични нощи на таван, пълен със стари вещи, когато не му трябва друго, освен меките чехли и одеалата.
Значи, поете, теб те бива и в прозата точно толкова, колкото и в поезията и това наистина е много хубаво :) Искам да прочета още, моля те. :)
цитирайЗначи, поете, теб те бива и в прозата точно толкова, колкото и в поезията и това наистина е много хубаво :) Искам да прочета още, моля те. :)
