Цвете в ласка разцъфтяло,

потръпва гледайки в небесната луна.

сред длани нежни е примряло

и лежерно е допряло главица на твойто рамо.

докосва пръст горещи устни

сред шепот спряни,дъх замряли

след миг безкраен,дълговечен

зажадняли за капки дъждина

полазващи бавно по топлата снага

премрежен поглед се разтваря

под влагата на близост, отнасяща ума

дълбоко е докосването и като морето

и с всеки допир дъното му не,не се провижда

със всяка ласка то прелива във небето

във хоризонта необятен

в ръцете се разтваря мрака,

във шепот се превръщат облаците,

във обич се потапя злака

необятно сливане на светове

докосващи се до безвремие тъй вечно,

и сливащи се във прегръдка нежна,

потапящи се в собствената си забрава,

скланящи глави на гърдите си парещи

десетопръстен ток се плъзва в гладък гръб

отметната коса разкрива шия гладка

целувка кат господен гръм

при все тъй тиха като пеперудени криле

трепет...вътре...в тялото,копнеещо за ласка

трепет...вън..по кожата, докосвана с гореща длан

ммм..вдъхваш...другия...живота,аромат на нощ

шшш...през зъби да издишаш до ухото и...

реакцията е светкавична...настръхналата кожа

със пулса да погалиш слепоочията и...

със опакото на ръката и ,със рамо да притиснеш длан

във долината помежду гърдите и да плъзнеш търсещ,тръпнещ пръст

със длани да обгърнеш извивката на ханша

да се заслушаш във любовният и дъх

ухото леко да захапеш

извития от обич кръст

да се притисне в твоите обятия

с длани две лицето да обхванеш

с целувка като дъжд през есента безкрайна

със нежност ти да я разплачеш

във плавните извивки на врата да се заровиш

със устни път през кожата и да си сториш

коляното и дългите бедра,притиснати в ребрата

желанието пълно е в очите ви

плува мрака някъде във тях

вълните ви люлеят и сякаш е света далеч

затворени във свят на допир

безбрежно сте освободени

затворени във свят на нежност

с криле невидими дарени

тъй нежно,тъй човешко

почти обидно плътско

поезия и пот...събрани във едно

на олтара на гърдите и принасяш ти безброй целувки

в параклиса-ръцете ти

отдава тя безброй дихания

неудържимото влечение за близост

коня на страстта побягнал по баир надолу

гонещ със широки очи

облачните си братя

когато си във нея и примрели

задгърлен тон ви слива

с движенията на телата сякаш се размива

последният световен параван

оставате деца между звездите

нощта е само вашия саван

във слабините клада за да изгори

покров не е това на цял живот

че малката ви смърт ,телата дето ви дари

възражда във сърцата ви желанията за любов

по-близо...по-близо...

във себе си да имаш другия, сега!

във сливане на устни,пръсти и тела

от господа измислен начин

да се докоснат две души с нега

Dokosvane...jelanie...edna bezkraina ve4nost
potapqm se vav mraka no6ten propita ot jelanie za nejnost
i tarsq te!
sred bureni 4udati,
sred strannici, blizki i poznati
no namiram samo providenie sanovno
edna ugasnala usmivka
i dumi neizlqti,
obgarnat si ot senki nepoznati...
Jelanie za nejnost v du6ata mi pokalva
o4ite mi se reqt
bezspirno mraka pak probojdat
iskrica tarsqt - 4ista, svqta
prozore za Obi4ta sarcata...
No ti mal4i6...
...
Pi6i! Ne spirai! Du6evni jajdi utolqvai
no bez dumite si obi4nite ti ne ostavqi...
Lipsva6 poete! :(