Един ден, в края на лятото по западния път към селото се зададе силует. Никой дълго време не му обръщаше внимание, защото хората не бяха свикнали  на много гости от тази посока. Старият мулетар забеляза първи, че умореният кон носи човек. С дъщеря му смъкнаха прашния, неадекватен мъж и го внесоха на сянка, след което напоиха изстрадалото животно. 
     Дълго време непознатият лежеше в малката стая и се мяташе между живота и смъртта, мълвейки от време на време думи на непознат език. Дъщерята на мулетаря се грижеше за странния, изгорял от слънцето мъж.
     Мина се не мина и хората от селото престанаха да се чудят за съдбата на непознатия. Живота на границата с пустинята и без това е достатъчно труден. Странно, но наистина изтече доста време, докато той отвори необичайните си, виолетови очи и взирайки се с разширени зеници в дъщерята на мулетаря да промълви:
     - Машейх, машейх! Ек"ра ни ми!
     Никой не знаеше на какъв език говореше трескавия човек. Влажните кърпи и ласкавите думи изглежда го успокояваха и той се унасяше отново в трескава дрямка. В един момент той отвори очите си , пълни с живот. Дъщерята на мулетаря се зарадва. Тя се бе грижила с дни наред за младия мъж и непознатите страхове, които изглежда го мъчеха дори и през изгорените от слънцето му устни я бяха направили съпричастна по някакъв начин с болката му. Непознатия я загледа неориентирано и тя му каза нежно:
     - Не се притеснявай. На сигурно място си.
А той промърмори нещо от сорта на "нарикайа" . Дъщерята на мулетаря не беше сигурна какво иска да каже, затова се усмихна леко и сочейки купичката с вода му рече:
     - Вода!
А младият човек повтори след нея:
     - ВОда!
Тя се засмя и взе да му изброява бавно предметите наоколо, а той повтаряше думите.
     На другия ден той я изненада, когато надигнал се в постелята, я посрещна с думите:
     - Аз, Алеф. Ти, Беата! - сочейки първо себе си , после нея.
Объркана, тя се врътна и отиде при баща си, мулетаря,  и му разказа за случката. Старият човек се замисли и и рече:
     - Дъще, той сигурно е от Именителите. Ти си чувала за тях само от сказанията на старците. Това са хора с голяма власт над обикновения народ. Ние не сме имали такъв от много години преди ти да се родиш,  защото нашето малко селце е бедно и е на края на пустошта...(следва продължение)