Сърце ми вече само пепел е
що вятърът отнесе през прозореца
Долмен положих в неговото гняздо
във жилите тече ми яд

И утре ще е като другите
във пуст свят,на безмълвен скат
Отдавна плъзгам се надолу
а няма цвете да ме спре
-------------------------------------------------

Три тона пеят в моята душа
Високи ек на звънък смях
неравен ритъм в говор твой
и тихи скърби на плача

От спомените само туй остана
Щастливи дни- живот омара
и вторият живот във теб
убил те в своя път към светлина

Три тона отзвучават веч в душа ми
Звука на обещание в очи ти
забързан ромон на сърца
и дъх последен под трева...
---------------------------------------------------

Потегля път от моята врата-далеко
През тъмната гора-
           гората паднала-в мъгла
И стъпвам аз по плочките-
           обрамчени със мъх-вървя
Под свода душен-
           дни наред-незрящ
Понякога прокрадва се-
           лъч светлина-искрящ
И гледаш ги в очите-   
           невидими твари-безбройни
Процеждат се капки-
           може би облаци-поройни
Преглъщаш със суха уста-      
           черна вода-прашна
И стоя аз на стража-
           нощта е сляпа-страшна
Пътеката се вие-
           заобикаля ствол-голям
Пак в кръг ли-
           ни води-не знам
И пътят върви си-
          през тъмна гора-Мраколес!
--------------------------------------------------

Вдишвай-издишвай
дъхът ти свисти
Борбата на майката
когато роди
Вдишай за първо
глътка живот
Издишай със вик
страхът да си сам
Вдишвай-издишвай
дъхът ти свисти
през цялото време
докъто си ти
Вдишай последно
вкус на живот
Издишай без страх
че тръгваш на път.
--------------------------------------------

Исках да съм нежен,мил,любящ
а превръщам се полека
в богохулник груб,циник крещящ....
-------------------------------------------------

            Прости ми...
...любима моя ,неизвестна
че аз не те дочаках
Черта пред мене появи се
и аз ,глупакът я прекрачих
Защото вече не допусках
че мога твоите очи да зърна...
Как искам да се върна!
За миг да съм при теб
глава във скута ти да сложа
дъхът си в теб да вложа
Загубил бях аз мойта вяра
а ти си ме очаквала
престанал бях за тебе да мечтая
а ти за мен си мислила
Насън не те докосвах вече
а ти за ласки си копняла
Прости ми...
моля те при мен ела!
---------------------------------------------------


Не бях в очите ти
Не бях в ръцете ти
А бяха две-душите ни в покой
и аз ти шепнех,галяйки
"Разкажи ми как заспиваш
аз ще ти разкажа как се будиш
Разкажи ми за дните си
ще ти кажа за нощИте
Разкажи ми за смеха си
ще ти шушна за тъгата"
Разкажи ми за дланите
аз ще ти изпея приказки
за нежността им,секваща дъха
за грубостта,болката взривяваща
за смелостта,два свята съединяваща
за умението да творят красиво...
Слуша шепота на две горещи устни
сънни образи витаеха
а върху стената сенки нямаше
Какво ли бих ти казал повече?
Кълбо от думи замотАни...
а могат ли да лъжат нежногруби длани??
--------------------------------------------------------------

                Източен сън
Ратри влиза леко в старата ми къща
Разгърнала е сари,за да ме покрие
Зървам Майа,хилядоликия лъжец
издъхващ сънища през пръстите си
Оставам в мрака между аватарите
Отнейде идват ноти-Кришна свири
Поглеждам сенките-танцуващи апсари
Бял крак разбутва леко лииите в езерото
Тя пее тихо и сплита коси
Днес е във зелено-значи ще танцува
До ухото й има цвете...Какво ли и шепне?
Дали каквото снощи аз целунах в него?
Политам като на Гаруда,но мигом спирам
заради изскочилия Рам до нея...
Дали е Агни туй в сърцето ми?
Или бе Кали,подала ми цветът от лотос
а аз го стъпках като глупав ракашас...
Майа се пръска и чувам някой да шепти
"Ек чхоти си билли.."
А друг се вайка:
"Сърцето, сърцето ще боли..."
Но всички те усетиха живота
тазсутрешния дар:
"Суря намаскар!"
------------------------------------------------------------

Къде си моя любов?
Душата ми крещи за теб...
Обиколих четирите предела на небето
Седем порти на земята...
Сълза моя...
Слънче лъч кован по пладне...
Събрах скиталците дъждовни да попитам
а те се мусят-невидЕли
Къде си мила?
Умори се мисълта ми да те търси
В кой предел си?
Неродена ли си или предродена?
Знам че си до мен и пак те няма...
Усещам те на миг встрани...
обръщам се ухапан..
парфюмът се изцежда като сън..
Затварям си очите..
силует на фона звезден
Танцувай ти луна-полвин душа
да не забравям ни нощем
нито денем, че теб те има на света!
-----------------------------------------------------

ПП изкопАни стари "детски" стихчета на които реших да дам кратък ефемеричен втори живот :) Не бъдете строги :)

караш ме да се замисля за начина по който откриваш красотата в най-различни неща...като че ли във всички неща :)

Интересни са... И така различни. Явно е че са натрупвани с времето...

Поздрави от мен... И добре дошъл тук :)*

Candysays...