Странното чувство не ме напуска дори след изправянето пред белите полета на проклетото блог...Тези хищни,гладни и празни места,копнеещи да бъдат изпълнени с думите ми,които и без това едвам кретат из помътената ми глава...
   Ден,започнал като много други с чувството за тежест,сякаш не си доспал и една неориентираност...По-дяволите!Събудих ли се или още сънувам??И как да съм сигурен...Дааа...пристрастността на съня се изтегля върху будната реалност,в която аз знам че съм влязъл,защото тялото ми го усеща...То не лъже,то знае...Как?Негова си работа...Ужасен предиобед...Е,това е относително,но позволих на обичайните непредвидени случки да ми се качат на главата...Еле,обед-следобед...Неочаквана вест и мили думи от домилял човек...Всичко се обръща...Напук почти няма работа...Изтича определеният от трудовото взаимоотношение срок на платено робство...Прибирам колата на паркинга и щастлив се мятам на колелото...Боже...обичам да карам...някак усещайки движението и усилието се оживявам...Ех...днес пак слушах свистенето на вятъра в ушите си ...Когато можех да се измъкна от пещта на горещия автомобил...Ужасно е!Копнежът по нещо друго ме разкъсва и изтегля нещо в мен на друга страна...Не знам...Даже вече и не ми се плаче...Да,признавам си..Казвам се Александър и съм ескейпист...Блях..модерна дума за поредния човек, който не иска да живее живота който си е наредил в момента...И остава неистовото чувство за другост,за неприсъщност...Някак си нещо не е наред със света??Как? Защо??..Не можеш да посочиш..Само го чувстваш дълбоко в себе си..копнежа на лемингите...нещо което не си сигурен дали искаш да пуснеш на свобода...
  Вечерта...захлас по книга...докато вън светлината морно се отцежда от света...почти забивам нос в страниците докато се опивам от чуждите животи там...става късно...бърз смс за който може би чака и се мятам под душа...Хах..типично за мен..някой ден ще закъснея за собственото си погребение...Така ми каза един познат...
  Влитам,умерено задъхан,както подобава и се настанявам свойски...На пианото свири младеж,а на виола му приглася друг...За първи път влизам в реновираното заведение...Некадърна,но все таки приятна атмосфера...Боже,защо хората с пари са често така лишени от вкус...Noveaux riches...Глупости на търкалета...Защо не мога да се откажа от противния си навик да съдя???Директно си поръчвам мента със сода...Няма да има лигави интерлюдии с "една биричка за астаросване...така ме е учил дядо"...Всъщност вечерята тежи в стомаха ми ,,,Колко сме елементарни човешките същества...Миксирано възприятие за обстановката...Сканирам....Естествено веднага погледът ми се залепя за сервитьорката..18-20 годишна с върбово тяло и стегната физиономия...Чудя се каква ли болка се крие зад работната маска?..И защо си въобразявам, че често точно това ме привлича?...Не..В смисъл, че преживяната болка от друг човек ме дръпва с конеца на съчувствието...Нах...баш баш...Просто си жаден за женско присъствие това е...ми нашепва досадния глас на разума...Е,няма как да не се съглася с него...Толкова сме елементарни понякога мъжете...
    В развоя на вечерта прииждат още познати...Музиката е извор на емоции,които разбутват нещо в душата ми...Новите-стари познати внасят друг полъх в позамрялия ни разговор...Дааа...Дареното си е дарено...
    Господи...Джем сешън!Пиано,виола,китара и глас....На моменти се  губя и не успявам да следвам извивките...Чак се намръщвам-не мога да уловя хармонията...Нормално...Нещицата вътре в мен смятат ли смятат...после отхвърлям маската на снобизма и се отпускам от съчетаното нестройно изпълнение...Ах,опасно е да позволиш чуждите емоции,изляли се в звуците да проникнат в теб....Отново ме бръсва копнежа и познатото чувство на displacement ...
      Нощта тече...остротата на погледите се размътва и накрай се надигаме и всеки от където...хаотичното изнизване е някак позорно...нестройно...Мигом когато оставам сам ме грабва цар алкохол...и мрака...и звездите...и проклетият ми ум...Аз вече пишех наум докато задъхан и бързащ тичах полека в нощта...За жалост чудесните неща които се стичаха тогава зад очите ми никога няма да стигнат до жадните бели полета...Бяс ме изгаря,когато псета зад учреденска ограда ме залайват неистово...Искам да ги ударя,нараня...тъпо,първично чувство..."Знаете ли кой съм аз?"...потискам и продължавам нататък...Мостът изпод сякаш памучните ми крака пружинира леко...Не смея да се спра посред му,защото чувствам как реката долу ме дърпа отляво-надясно...Хах..глупчо,едвам една педя е дълбока...Какъв го дириш из нея?...Ох,преминавам...Трябва някой ден да се хвърля с бънджи за да посрещна най-сетне толкова зовящата ме бездна...Safe sex,safe life,safe jump...нали...Подгъвайки крак по глухата уличка отново се озръщам..Проклятие!Мога да се закълна,че чух стъпките зад мен!...естествено,когато се обърна няма никой...Пффф..Сигурно проклетите колони на стената до мен създават някакво лъжливо ехо...Сигурно...Сърцето ми не е ...Добирам се до входа...Не светвам....Защо обичам да катеря стълбите в пълен мрак??Даже за по-сигурно понякога стискам очи...Най-сетне...Home,sweet home...Глад,сладък глад...О,боже,как го обичам този среднощен глад...как той изисква,но някак с мекотата на изкусителка...не причинява болка в изтерзаното ти тяло..просто нашепва като сирена...компютърът ме чака спокойно с присъщата за расата си търпеливост...И чучвайки се пред него се залепям за стола и все пак надделявам над себе си и избълвам горните словоблъсканици...
  Е,who cares...както е казал поета...
Till we meet again my friend...не искам утро да е в новата ни среща...остави ме в царството на нощта...така позната и изкусителна е ласката и.

Това наистина е много яко, прочетох го с голямо удоволствие и вълнение ....СТРАХОТНО Е ...

и много истинско.
Браво!

макар че не можах да предам и 1/10 от мислите си.Дано да е имало какво да се чете между редовете...

imah strannoto use6tane za sapri4astnost na slu4iloto ti se. 4uvstvoto ot izminalia den, presazdadeno prez pogleda ti e tolkova jivo, 4e me nakara da potrapna v realnost. Dumi... dumi... i predi vsi4ko use6tane za ne6to izpusnato i nedoizkazano... :) Prodaljavai da pi6e6... :)