Ръцете ти си в моя сън
и връщам се при теб щом притъмни навън
Котвата на тримаран,литнал по вълните
Фокус на света,затворен във очите
Лостът,който ме премества
Съд,който любовта ми вмества
Дневен ток по вените ми
Сладък сок по устните
Хлад по пладне-зной в нощта
Удоволствие-представа
вечната самозабрава
Глас си уж отвън,
а връщаш ме отново в сън
Звук си ти доволен
някъде в регистър детски
Трепет в слабините волен
преобръщащ дневните пиески
Стон задгърлен,ахкащ
и умиращ феникс пляскащ
Рибата-езикът ти-в морето
изстрелва ме плавно във небето...


На Ру,с безкрайна благодарност за всичко!!
май,2007

Den, v rosata ozaren,
potrapva6t bliasak na me4ti
oholstvo, a 4oveka vse smiren
kato dete,kopnee6to,no bez salzi...
I glas,ot ni6toto roden
4udotvorno bile-klu4 ne pojelan,
Den,kato spomen satvoren
prikovava te v realnost - SAM...

Prodaljavai da sanuva6... :)

Все пак съм в колективния сън на човечеството...В океана от малките перли на съзнанието,блясъкът премрежва погледа :)

Aplodismenti! Pak uspe6no podredi dumi4kite :)
No vse pak saznanieto ni vinagi e bilo sapatstvano ot samotata na sobstvenoto AZ,a ravnovesieto mejdu san i realnost e bilo balansirano na raba na apokalipsisa, kadeto kolektiva e umrial, za da se rodi AZ - pak sam... :)