Разкъсващ сърцето на две...
томителна страст,
повлякла те към хоризонта
маранята не жежкия ден,
премрежва погледа ти,
навънка устремен...
Отворената страст,
на душата ти -рана,
разперва криле
и с грозните викове на чайките
се рее над вълните...
Небе...
Море...
По средата си ти...
Няма душа,няма сърце,
които да го понесат...
По-зло е..
не е ръката на любима,
която да го изтръгне...
И все...
Маранята те влече...
премрежени очи
те теглят подир си...
Копнеж!
На гръд отворена
ламтеж...

vsi4ko v tozi sviat preminava, a kazvat, 4e realnostta edinstveno sas spomenite ojiviava. Kazvat o6te, 4e vremeto lekuva, no kak mojem vremeto nazad da varnem???... jiveem v sviat izplanen sas samotnici, ne e li egoisti4no togava da jiveem v samota s onzi - "Копнеж
Разкъсващ сърцето на две..." :) radvam se, 4e ne si zabravil za bloga tuk :)

Приятелю, кога ще напишеш нещо ново?! Вече се чувствам празна откъм нежни поетически трели! Имаме нужда от нови късчета прекрасни думи, ние, почитателите на товето прекрасно творчество:)

Чакам :) Макар да знам, че изисква време ...